Голямо очарование крият тези малки езера, Къркъмските. И най-хубавото е, че дори и да са близо като преход, вероятността да срещнеш хора там е малка. А отидеш ли Септември, гаранцията да се оборовинчиш е огромна ! Та, тръгнахме ние от Шилигарника, точно залязваше Слънцето, нагоре бързо по пистата и докато влезем в гората вече беше тъмнина. Пътеката не е маркирана, но е видима и е може би една от най-меките и плавни, на които съм стъпвала в Пирин планина. Нощта беше кристално ясна и тиха, температурата падна до - 5 градуса, а на сутринта всичко беше в слана и отново една тишинаа. Перести облаци, тръгнаха да шарят по небето, тръгнахме и ние по тях. Изгревът беше дълъг, а цветовете уютно меки. И така, в очакване на Слънцето да ни огрее, малко боровинки, малко игра в клека и хоп направихме пълна обиколка езерото и неусетно мина сутринта. Така дойде за нас и Есента.
21-22 Септември
Къркъмски езера
Пирин